Аленеещи краски
шептящи в праха,
умиращи, стъпкани
от нечии крака.

Усмивки загинали
на завършил живот.
Незапочнато минало,
предстояща тъга.

Нахранена с мърша,
с натежели крила,
спокойно отлита
опечалена мечта.

Вижте, там, в парка,
покрай купа с листа,
старец мъкне чувала
с неизживени неща.