Отчаянието рови се
като маша
из пепелта от
моята душа.
Там въгленчета още
светят
и тлее огънчето там.
Но няма светлина.
Един притихнал мрак,
пълзящ нагоре по стените
на малката тъмница.
Хей там е моята душа.
Заключена и гладна дебне.
Вманиачена от самотност,
настръхнала и зла.
Едно цвете до нея вехне -
това е любовта.