Отчаянието рови се
          като маша
из пепелта от
моята душа.
Там въгленчета още
                    светят
и тлее огънчето там.
    Но няма светлина.
Един притихнал мрак,
пълзящ нагоре по стените
на малката тъмница.
Хей там е моята душа.
Заключена и гладна дебне.
Вманиачена от самотност, 
настръхнала и зла.
Едно цвете до нея вехне -
това е любовта.