Пак е ден.
Но във душата ми
е смут стаен.

Откривам грозотата
на света
и моята съдба неволно
се вплита в нея.

Кал опръсква
            сиянието на деня.

И тръгвам да те търся!

Ще те намеря ли
             за да ти кажа – 

Във гибел черна,
в грозен мрак
подай ръка, 
                  приятелю,
Подай ръка!