Мета си тук,

мета си там

и винаги съм сам.

Листата падат

и уви

съвсем не ми

върви.

Кога ще има листопад

- ами все винаги

за да ме е

яд.

Нещастник пак ще съм

и Сам,

за да ме е срам,

срам,

срам...