Те – траките…

Блатна вода – огледало...

Дим от букови съчки –

вещаещ магия.

Китка жълтурчета - малки слънца

- жертвоприношение.

Угаснало огнище на билото.

Жежко!

Белите изпарения – призраци....

Вик на самотна кукувица...

Слънчев процеп докосва

мъхнатите камъни и

потока, скрит в тях.

От гъстата папрат е

непроходима и тази пътека...

Усойна сянка, нещо бълбука в нея.

Заслушани в диханието на

времето

боровете нашепват приказки...

Беловлас жрец изниква от нищото

и се слива с вечността...

Горски самодиви омагьосват

мига с тайнствени заклинания!

Мигът става вечност!