Паячето

Беше зима. Студ голям. Сняг и преспи. Слънце няма. Ветровито, мразовито, мрачно. Насред белотата на снега, на една поляна, в къщичка една, по-точно във мазето до вратата, малко паяче тъчеше фина паяжинка. Търпеливо, упорито, ден след ден във мрака скрито, паячето си градеше мрежичката. Ето че веднъж през прозорчето надникна слънчев лъч. Бавно заизследва прашното мазе, пропълзя нагоре, мрежичката стигна, в нея мушна се, премигна и към паячето се насочи. И какво видя? Малко, тъжно и самотно в тази утрин, в този час, паячето си работеше и пееше на глас: -Как ли по-красива аз да те направя? Искам с теб да уловя най-прекрасната мечта. Слънчо чу, видя, помисли и си каза: -Колко смело е! Какво ли да направя за да му помогна? Ще извикам аз на помощ всички багри и боички! Пляс, пляс, ръчички! Хей дървета и цветенца! Събудете се! Ветре южен, я повей! Пролет, Слънчо кани те! Напусни своите палати и ела в гората, в градовете и селата! Нека слънчево и топло е навред! Даже и в мазето, гдето паячето си тъче паяжинката мечтана! Всички чуха и разбраха смисъла на таз покана. Следващите дни в гората луда веселба настана. Там поточетата буйни напоиха всички храстчета, дървета и тревички. Вятър топъл с нежен полъх появи се, а след него птички, бръмбарчета и мушички, и цветенца, и тревички, вихрен танц танцуваха, веселяха се, лудуваха. Бързо пролетта дойде. И гората засия във зелената премяна. Тъй красиво всичко стана! Но там, в къщичката във мазето, гдето паячето клето ден след ден тъчеше, беше все така студено. -Колко тъжно е при вас! - то дочу гласец тъй нежен, че уплаши се и скри се и дори и не попипа кой е и защо насам се скита. -Ей, къде си?... -Оле, помощ! Виж къде се хванах! Стана тя каквато стана! Ох, ами сега! Как ще се изцапам! С нова рокличка на точки мама ме е пременила! Ала нещо покрай мен ме държи насила свита! -Ти, ти коя си? – осмели се да попита паячето. -Не личи ли? Виж каква съм гиздава, пък и красива! Паячето радостно разбра, че при него е дошла малка, нежна и добра тиха и свенлива гостенка. -Казвам се Калинка – се представи тя. И от тоз момент нататък между двамата настана разбирателство голямо. Ах, красиви мой юнако – тъй калинката наричаше паячето. И след време ще познаете ли кой вдигна веселба голяма там, на горската поляна.