Логиката и Алчността

Веднъж Логиката тъкмо се чудела какво да направи и хоп, - срещу нея светкавично се изправила Сива стена.

Озадачена и нерешителна Логиката все пак решила да попита – Какво си ти?

Последвал злокобен смях и едно – Познай!

Не мога да мина през тебе – обяснила Логиката.

Няма да можеш, защото Аз съм най-великата на света, Ха – ха – ха, ще те погълна.

Логиката изтръпнала, но все пак усмирила страха в себе си, - Много си алчна – промълвила тя и започнала да се чуди какво да прави.

Искаш ли да ти подаря нещо? – попитала смирено тя.

Подари ми себе си! – заявила Стената.

Не мога да ти подаря себе си, защото не желая. Но Ваше Величество, мога да Ви подаря една малка песничка, която да си тананикате, когато се почувствате зле.

Дай !!! – протяжно прошепнала Алчността.

Ангелско звънче,

С медено гласче

Пей в нощта навън

С тих и нежен звън.

Приглася му ветрец,

С тих гласец,

През нощта

Мир и покой

Не намира той.

Докато Сивата стена слушала, Логиката бързичко се изпарила.