Логиката и Жълтия Чайник

 

Логиката отиде в магазина със съвсем други намерения. И го видя да си стои сред изписани с картинки светложълти тенджери и съдове. Руски са, поясни магазинерката.

Чайникът сияеше, имаше по-особен жълт цвят и розово-червени цветя по цялата блестяща повърхност. Беше чугунен, със симпатично капаче и вътре бял. Имаше чучурче с четири дупки, като цедка.

Тя нехайно го грабна и го плати, беше евтин.

В къщи го сложи на масата и започна да го оглежда. Имаше малък дефект, капачето не се опираше плътно. Трябва да се държи с пръст за топчето върху капачето, докато се сипва чаят, си мислеше тя, за да не се изсипе. Иначе всичко си му беше наред и тя провери колко чаши чай могат да се направят. Четири.

Трябва да дойдат четири гости. Ще направя от плодовия чай, сушените парченца плодове. Трябва да се варят по-дълго време, за да стане ароматен. Не трябва да се сервира с мед, но с бискиви с канела може. А дали мога да правя индийски чай? Ако имам. А какво представляваше индийският чай? Чай от пакетчета е много скучно. А билков чай, например с лайка не може, понеже ще се задръстят дупчиците.

А кой ще поканя? И тя доволно протри ръце. Има кой. Най-напред се сещам за Тъгата. Моята приятелка. Ще и доставя удоволствие. Мога да направя кейк, кейк с банани или пък с ябълки. Или шоколадов сладкиш, а не – само чай. Ще си бъбрим на чай.

После се сети за Голямото Отчаяние и Малкото Отчаяние. Ще поканя и тях, на тях може и някакви сухи бисквити.

Ще поканя разбира се и Времето. Но на него трябва да купя турски локум. Ако има. От специално място, от площада. Там зимата на празниците винаги има. Има и толкова много бонбони, захарни, турски. А локумът е толкова протяжен, хе-хе.

А защо да не поканя и Радостта? Тя е много важна и понякога надменна. Веднъж не отпи нито глътка от чая от мащерка, дали го пренебрегна? Попита – от какво е чая? – билков, мащерка. Не го хареса и не си взе от соленките.

Логиката пак погледна Жълтия Чайник, който най-предизвикателно си стоеше върху шарената покривка. Колко си красив, помисли тя, грееш като слънце в пижама на червени цветя.

Замисли се. Дали да притежава този красив предмет. Имаше още един такъв в магазина. Бяха два. Дали да не купи и него, а този да подари. А не, та той няма къде да грее. Нека грее в нейната къща!

Да, ще го подаря, радостно помисли тя.

Всъщност, Приятелко, първата ми мисъл беше за тебе. Като видях този великолепен предмет, си помислих – какъв красив подарък мога да ти направя. И после, след като го грабнах и отвлякох от магазина, веднага реших за какъв чай става. От твоя английски чай във високата синя кутия, на плодовите сушени парченца. Ти много обичаш да колекционираш чай. Ето сега ще можеш да правиш наведнъж по четири чаши и да каниш гости, на които да го сервираш.

Колко семпло. Чай със сладкиш.