Ето че на един базар, в един не много голям град, се появи търговец ... беше сложил голям плакат над себе си ... – ТЪРГОВЕЦ НА СВЕТЛИНА.

Когато наемаше това място в базара, го попитаха – Господине, вие какво ще предлагате?

- Ами Светлина – ето това, и това, и тези тука, и това ... и това... – и посочваше разни

интересни и не толкова интересни предмети с различни форми и предназначение.

Организаторите на базара бяха изненадани, но го допуснаха, защото си плащаше за мястото.

Посетителите на базара четяха плаката и някои от тях се спираха, но никой не задаваше въпроси, пък и търговецът си мълчеше.

По едно време се появи красив и представителен мъж. Попита след кратко колебание – Вие какво продавате? Наричате това Светлина ли?

Търговецът потвърди – Да, Господине.

И започна да изтъква достойнствата на своите вещи.

- А като стойност?

- Стойността е това, което клиентът може да заплати.

- Отговорът ви не ми харесва, - заяви клиентът. – Свикнал съм да ми предлагат цена.

- Ето тази каничка със светлина може да струва 1 долар, а може и 1 000 000. Когато платите повече, светлината е повече и тя ще озарява целият ви живот.

- Мамо, може ли да ми купиш тази каничка за 1 долар – се чу детски глас. Това беше гласът на едно детенце, което заедно с родителите си беше застанало до търговеца и слушаше с интерес.

- Няма такова нещо, което може да озарява моя живот със светлина вечно. Съжалявам, нищо няма да купя, - заяви красивият посетител, прегърби се и си тръгна с елегантна походка.

- Светлина за 1 долар – каза майката на детето и подаде 1 долар.

От тогава на търговецът му потръгна.