И това може да се случи...

Събудих се сутринта, пих кафе и отидох да хвърля боклука. Но заедно с боклука си изпуснах и ключовете в контейнера. Паднаха на дъното и се виждаше част от тях.

Както всички знаем, контейнера е висок и безкрайно тежък, защото е метален.

Какво да правя, външната и вътрешната врати бяха заключени, аз бях по джапанки и без телефон.

Чувствах се безкрайно нещастна.

В това време се зададе човек с колело по тротоара.

Аз го викнах – Господине, може ли да ми помогнете? Изпуснах си ключовете в контейнера.

Ами аз бързам много.

Моля ви, господине, няма кой друг да ми помогне.

Добре, само да си оставя колелото. Виждат ли се ключовете?

Да, ето ги.

След като се почудихме дали да наведем контейнера, се отказахме, защото беше адски тежък – към 200 килограма. На дъното имаше боклук и контейнера вътре беше много мръсен.

Ами аз трябва да влезна вътре, - каза Човекът.

Повдигна се, като се хвана за контейнера, и влезе вътре, веднага ми подаде ключовете.

Не беше ми се случвало да влезна в боклук, - каза той, като излезе.

От 2 години не ми се е случвало нещо толкова хубаво, - казах аз.

Господине, елате да почакате долу, ще отида да взема 10 лева.

Не, недейте! – каза той.

Но като си отключих и се качих горе, се оказа, че имам само 4 лв. в портфейла.

И на мен само гадни неща се случват, - каза той. Оказа се, че дъщеричката му е болна.

Господи, от цялото си сърце желая тя да оздравее!

Благодаря Ви, Човеко!

Казва се Наско.

24.10.2015 г. Пловдив, Ася Рупенян