Колко струва едно цвете?
Ти вървиш по една тясна пътека, която не се вижда, в мрачна,
черна равнина. Всичко е потънало в страшен, дълбок мрак. Няма звезди, няма
луна, няма нищо.
Може би това е последният ти път. Но задълбочен в желанието си
да видиш нещо, ти дори не осъзнаваш и тази мисъл.
Вървиш. Сънуваш ли? Даже и това не се питаш.
Няма светлина. Осъзнаваш само това.
Разумът ти е притъпен от стаения в него ужас. Няма място за
отчаяние. Защо ли тогава вървя? Питаш ли се? Не, нали.
Мрак. Пълна тишина. Къде отиваш? Няма накъде.
И все пак вървя. Не молиш за помощ, няма кого.
Къде е останало всичко? Градове, движение, хора. И през ум не ти
минава за тях, защото изпитваш единствено желание да видиш нещо.
И виждам. О, господи, виждам. Един лъч идващ от небето, бавно се
насочва към твоята пътека, осветява я, приближава се и спира пред тебе.
Виждам нещо жълтичко. Навеждам се. Това е... О, това е едно
малко цвете – жълтурче.
Надежда – идва ми да изкрещя! Не, не полудявай! Това е само едно
цвете. Колко струва то?
Сега може би ще се замислиш.
Ще ти отговоря – Цената на това цвете и на твоя живот са равни.
Хайде, откъсни го!