Колко струва едно цвете?

 

Ти вървиш по една тясна пътека, която не се вижда, в мрачна, черна равнина. Всичко е потънало в страшен, дълбок мрак. Няма звезди, няма луна, няма нищо.

Може би това е последният ти път. Но задълбочен в желанието си да видиш нещо, ти дори не осъзнаваш и тази мисъл.

Вървиш. Сънуваш ли? Даже и това не се питаш.

Няма светлина. Осъзнаваш само това.

Разумът ти е притъпен от стаения в него ужас. Няма място за отчаяние. Защо ли тогава вървя? Питаш ли се? Не, нали.

Мрак. Пълна тишина. Къде отиваш? Няма накъде.

И все пак вървя. Не молиш за помощ, няма кого.

Къде е останало всичко? Градове, движение, хора. И през ум не ти минава за тях, защото изпитваш единствено желание да видиш нещо.

И виждам. О, господи, виждам. Един лъч идващ от небето, бавно се насочва към твоята пътека, осветява я, приближава се и спира пред тебе.

Виждам нещо жълтичко. Навеждам се. Това е... О, това е едно малко цвете – жълтурче.

Надежда – идва ми да изкрещя! Не, не полудявай! Това е само едно цвете. Колко струва то?

Сега може би ще се замислиш.

Ще ти отговоря – Цената на това цвете и на твоя живот са равни.

Хайде, откъсни го!