... и като птица феникс

от жарта,

пак ще се раждам

и възправям.

Не съм роден

във нищета,

величието не е

даром.

И бездната не ще ме спре,

във мрака слънцето

ще свети,

ето какво е любовта –

да има слънце

и за слепите.

Защото истината

е една

и тя е безпределно ясна,

безсилна е понякога смъртта,

не тлее туй,

що не гасне.