Приказка за Логиката

Логиката си съществувала.

На всяко място, където отидела, си мислила – Това го знам, това го знам. Всичко било минало за нея.

Ставало и тъжно и си мислела – Ех, няма ли да се случи нещо случайно!

Разни неща се случвали, но във всяко от тях си имало логика, а това било толкова скучно!

Просто миналите и бъдещите моменти винаги знаела тя защо се случват.

Решила да се обърне към Времето и да го помоли винаги да е бъдеще за нея, че настоящето я уморявало от толкова скука.

Времето се съгласило – О-о-о, Веднага!

Но това Веднага - и то станало настояще! Я, значи не можеш дори това – Ядосала се Логиката на Времето!

А какво да кажа? – любезно попитало Времето.

Логиката се затруднила какво да отвърне. Нали открайвреме вървяли ръка за ръка.

Искам да се случи случайна случка, без много-много логика, защото съм уморена – помолила тя Времето.

Извинявай, - смутило се то – но кой ще определи момента кога да се случи – пак трябва ти да си.

Оле, аз ще се превърна на стара баба от толкова умора, отчаяно си помислила тя.

Хайде да измислим Свят, в който няма толкова логика, Поне – казала тя. Искам да си почивам.

Това е решението, казало Времето – Но пак трябва Ти да го измислиш, а аз ще подредя моментите. Дори Заедно трябва да ги подредим, че от толкова Хаос този свят ще се пръсне. А се страхувам, че ти ще изчезнеш – ще пропаднеш някъде.

Май така е, в такъв свят мога да пропадна и да ме няма повече, - тъжно си помислила Логиката.

Боже, няма измъкване – уморено и със сълзи на очи промълвила Логиката -

Няма къде да се скрия, няма как да си почина. Дали пък да не се превърна на котка. Но нося огромна отговорност. А освен това и котките остаряват, а аз не искам да остарея и да стана грозна котка – пак заговорила логиката в Логиката.

Няма с кой да се посъветвам, - си казала тя и започнала да се озърта, дано забележи нещо, което да я разсее.

През това време нейния любим котарак – черен, стоял на улицата с вирната опашка и се прозявал.

Почакай, Много си хубав – първо си помислила тя, а после извикала на глас това. Но през това време котаракът тайнствено се стопил.

Никой не ме иска – тъжно си помислила Логиката. И решила да си поспи малко.

Автор: Ася Захариева