Логиката и Хаосът

Живееше си Логиката.

Един ден се огледа. Колко много вещи имам! Всички са хубави.

И сякаш всяка си стои на мястото. Мълчат си, не се движат слава богу, поне те. Стоят си.

Но защо нямам желание да преместя нито една от тях. Трябва да разчистя и малко да внеса порядък тук. Отчаяно си мислеше тя.

Та това е хаос. Оставила съм ги на различни места и сега не искам да ги преместя. Красив хаос.

Та аз съм в техен плен.

Не, трябва да ги преместя. Особено жълтия чайник. Не може вечно да стои на масата и предизвикателно да грее като слънце.

Всъщност моя свят е много подреден, се успокояваше тя. Всичко си е на мястото, всяко мое атомче си е на мястото, си поясни тя. Няма никакъв хаос. Красота!

Не вярвам на тези, които говорят, че има хаос! Какво от това, че чашата като падне на твърдия под се счупва и става на парчета. Та това никакъв хаос не е!

Нима се сърдя на себе си. Та аз съм Логичната Логика, да аз съм най-логичната. Само че ме мързи да внасям повече порядък. Моля само за малко почивка!

Тя пак погледна Жълтия Чайник.