Логиката и Боровинките

Логиката знаеше как се прави сладко от боровинки.

И имаше една малка приятелка, която се казваше Алиса. Да, тази от чудесата!

А освен това знаеше, че август месец боровинки може да има в планината наблизо. Само трябва да стигнеш до там, да се изкачиш нависоко, където растат и да ги откриеш, и да са много.

А освен това тя много обичаше да си хапва боровинки и сладкото от тях.

И така, тя покани приятеля си – Времето, да отидат в планината за боровинки и то се съгласи.

Изкачиха се много на високо и задъхани търсеха боровинките.

Тук боровинки, там боровинки – имаше, но по четири-пет. Бяха узряли вече, но къде ли се криеха?

Намериха една полянка с храстчета на боровинки, но уви – нямаше плодчета.

Планината беше красива, със стари борове, гъсталаци, малки борчета и цветя и билки.

Имаше поточета и разни други скрити между тревите водички,  и жабки, мухички, бръмбарчета, пчелички и оси.

Пееха разни птички, чуваше се как кука кукувичка някъде и въздухът беше чист и светъл.

- Но къде са боровинките? – озадачено се гледаха Логиката и Времето и обикаляха насам-натам.

- Трябва да се изкачим на онзи хълм, хайде да тръгнем по тази пътека – предложи Времето и двамата се запътиха нагоре и все, и все нагоре.

Беше уморително и те отново се задъхаха, но си стискаха кофичките  в ръцете.

Имаше много листа на боровинки, но те се криеха някъде.

Обаче – да! На Логиката и провървя, защото след два часа обикаляне откри едно място с едри, непокътнати боровинки.

- Колко са много! - ахна тя и лакомо се наведе да бере.

Първо си хапна няколко шепи а след това си помисли – За Алиса! – и откъсна една боровинка и я пъхна в кофичката.

За Алиса, си каза тя, и откъсна още няколко. Така се радваше! Казваше си – за Алиса - всеки път и боровинките не свършваха. Бяха едри и много и се откриваха все повече и повече.

- Ще направя сладко за Алиса! – тя беше доволна и щастлива.

А боровинките нe свършваха. Кофичката се пълнеше.