Логиката и Вирусите

Ето че Логиката и Времето отново били заедно.

- Но ти си съсипан, приятелю! – промълвила Логиката и се притиснала тъжно до Времето.

- Как няма да съм съсипан, върлува Вирус! Никой не мисли за нас, хората нямат време за нас!

- Хората ли? – Логиката се замислила.

Да попитаме това цвете ... Хей цветенце, как си ти?

- Мен ме откъсна едно дете и след това ме стъпка...

Да попитаме делфинът...

- Аз се нагълтах с планктон, който е поел пластмасови частици в морето и сега умирам, ще ми правят биопсия, от какво умирам...

Да попитаме морето...

- Аз съм мъртво, моята риба умира, моите мидички са отровени от нефт, в моите води плуват мръсотии и пластмаса, водораслите, коралите, рачетата и всичко живо в мене е натровено...Бездънно, но мъртво – това съм аз...

Да попитаме вятъра...

- Аз съм мръсен, летя над гори и планини, над поля и реки ... но всички те дишат мръсен въздух, въздухът от градовете на хората, от техните безбройни коли и несметни богатства...

Да попитаме реката ...

- Аз изливам водите си в морето, но страдам от това, защото те са пълни с химикали от заводите...

Да попитаме ... кой, кой още ... Ето, тази група лъжци...

- Хей, хора, вие добре ли сте, или сте болни ...?

- А-а-а, ние няма от какво да боледуваме, ние сме здрави, богати, имаме си всичко...

А какво ще каже кралицата? – попитала Логиката Времето, тя все повече се замисляла, а то било все така уплашено.

- Хората ще преодолеят трудностите!!! – важно отговорила кралицата и обърнала главата си.

„Трудностите...?” – си помислила Логиката.

И се зачудила – какво ли влагат в това понятие хората.