Логиката и Морето

Веднъж Логиката и Времето пожелали да видят Морето.

Отишли при него.

Колко е огромно и необятно, като мен – промълвила Логиката.

Бездънно е като мен – казало Времето.

Няма нищо по-красиво от това необятно Море. Как си почивам, като гледам колко Велико е създадено – рекла Логиката.

В това време един делфин изскочил, плеснал с опашка, завъртял се и усмихнат изчезнал.

Аз съм мокра – засмяла се Логиката.

Това беше поздравът на Морето за нас – отвърнало Времето.

Ще може ли да останем Завинаги Тук?

Това зависи от Вас, принцесо!

Казали си те един на друг и се прегърнали.